Възможен ли е стремежът към организационно съвършенство в държавната администрация?

[Nikolay Getov]

“Когато една компания или един човек харчи повече отколкото изкарва, той фалира. Когато правителството прави същото, то ви праща сметката.”
Роналд Рейгън

[Дидо Кънчев]

Наистина понякога този въпрос изглежда абсолютно задължителен, особено за тези, от които това зависи - лидери в държавната администрация.

Въпреки проучванията на мненията на гражданите-клиентите, съвършенството не става цел на тези организации поради редица други фактори, предимно свързани с конфликт на интереси.

Отговаряйки конкректно на този въпрос - ДА, възможен е стремежът, но е реализацията на някакви инициатива по организационно съвършенство е трудна. Често това е така, защото тези инициативи разкриват конфликтите на интереси в администрацията.

Ако клиента-гражданин е в състояние да бъде собственик на държавата си, то тогава ще има промяна... иначе... познато ни е статуквото.

[Yuri Alkalay]

Въпросът представлява интерес и от практическа и от теоретична гледна точка.
Какво показва практиката? Редица реални казуси от управлението на общини (гр. Шарлот (САЩ), гр. Тилбург (Холандия), Виена, Антверпен и др. показват, че стремежът към усъвършенстване на управлението в публичната администрация е налице. Подобни примери са свързани със съдържанието и провеждането на административна реформа в редица страни – САЩ, Великобритания, Финландия, Холандия и др. Европейската комисия чрез Лисабонската си стратегия открито поощрява стремежа към съвършенство, като един от най-важните лостове за постигане на конкурентоспособност. Под нейната егида бе създадена т.н. Common Assessment Framework (CAF), като ефективно средство за самооценка и развитие в областта на публичната администрация. В основата на тази методология лежи европейският модел за съвършенство (на EFQM) и тя се ползва с различен успех от повече от 2000 организации в ЕС (по официални данни на EIPA). Като добавим към тях и организациите от публичната администрация във Великобритания, които основават своята работа за усъвършенстване директно на модела на EFQM, ще видим, че не малък брой организации от държавната администрация са канализирали своя стремеж към съвършенство. Какво означава това?
Отговорът на този въпрос е, че стремежът към организационно съвършенство в държавната администрация на практика е не само възможен, но и реален.
Но .... Не бива да забравяме, че за да се породи подобен стремеж към нещо, което е свързано с постигане на забележими подобрения в средно- и дългосрочен план е необходимо:
· Лидерите да разберат ролята си и се ориентират към стратегия, а не към някакви кратки срокове, свързани с електоралните цикли, тенденция, изключително силно проявяваща се в България;
· Клиентите – гражданите (гражданското общество) да са достигнали такова ниво на информираност, зрялост и ценности, които да им позволят да различат вярната посока на развитие и политика за осъществяването й и следователно да гласуват доверие на тези партии и политици, които предлаган най-добрите решения;
· Бизнесът да е постигнал разбиране и визия за правилната посока на развитие, осигуряваща му “устойчива конкурентоспособност” и с това да представлява благоприятна среда за развитие на идеите на ОС в държавната администрация.
Тези и други предпоставки ще осигурят и теоретично възможността стремежът към ОС да се превърне в пътеводна звезда за административната реформа.
Естествено е дългият път към ОС в държавната администрация да бъде осеян с много повече съпротива и препятствия отколкото в организациите от бизнеса. Основна причина за това са дългогодишните наслоявания на негативни влияния на бюрократичната структура и култура, властващи тотално в държавната администрация, страхът от поемане на отговорност, преобладаващата “защитна” култура и т.н. Това обаче не е основание да се твърди, че в държавната администрация не може да съществува и се създава стремеж към съвършенство.
Поздрав

Юрий

[Ivan Ivanov]

Мисля, че ОС в държавната администрация би бил възможен като реализация може би едва за децата на поколението между 80 и 90 -те години на миналия век. Разбира се това не означава, че и по-рано няма да има стремеж. Теоритично има възможност стремежът да се наблюдава и в по-ранен етап, но само на различни места, различни нива и по различно време. Ето Обществото за организационно съвършенство е едно такова "островче", НБУ донякъде, но те са частни инициативи. При държавната администрация може би при президентската се наблюдават наченки. Но е грешно да се смята, че на Запад и в Америка държавната администрация на 100 % се стреми към ОС. Обаче не трябва да забравяме, че едно е стремежът към ОС, друго е да го видим на практика в реалния свят.
Поздрави
Иван

[Yuri Alkalay]

Колега,

струва ми се, че си прекалено черноглед. Както в бизнеса, така и в държавната администрация промените са напълно възможни и за това има много примери. За целта обаче е необходим достатъчно силен мотив за промяна в мирогледа на хората и тяхната ценностна система, а това може да се осъществи при наличие на високо мотивиран и компетентен лидер(и), които да поведат хората след себе си.
Разбира се промяната започва от училищната скамейка и семейството, но има много примери на системна и осъзната промяна и на по-късен етап. Моят съвет е да препрочетеш "Седемте навика на ефективните хора" на Стивън Кови и да преосмислиш за себе си пътя на промяна на парадигмите.
Поздрав
Юрий

[Ivan Ivanov]

Благодаря
Хубава седмица
Иван

[Nikolay Getov]

Вярвам, че управлението на качеството има потенциал за разгръщане в държавната администрация. Темата е поставена по-скоро риторично.
Глобалните промени провокират корпоративния и държавния сектор да възприемат нови разбирания за предмета на дейността им, обслужването на гражданите, както и широк спектър от нови умения и знания, които да са измерими и да създават стойност за потребителите (клиентите, гражданите). За да устоят на този натиск корпорациите и институциите се ориентират към стратегическо планиране на дейностите и организацията на работа, адаптират се към постоянно повишаващите се изисквания, което налага да променят своите ценности и нагласи. Тази трансформация и адаптация се налагат и за корпоративния, и за държавния сектор, макар и в различна степен.

Държавата в лицето на администрацията й е обект на високи очаквания от страна на обществото и на международни организации относно подобряването на средата за стопанска инициатива и утвърждаване на стандарти за по-доброто обслужване. В този смисъл за установяването на демократично общество и пазарно гарантирана свобода, както и присъединяването на страната ни към Европейския съюз задължава още повече реформата в държавната администрация. Управлението на качеството в администрацията не е панацея, а по-скоро е сред най-подходящите инструменти за подобрение цялостното управление на организациите от публичния сектор.
Реформите в публичната администрация в България имат политическа подкрепа и вече години наред са в ход (вече над 10-15-19 години  ), но изпълнението им е в относително ранен етап и ползите все още не са консумирани. Обществеността все още не е напълно информирана за основните цели и измеримостта на реформите. Информираността и по-доброто разбиране на административната реформа са необходимо условие за нейния успех и ползите, които частният сектор очаква, както и за мотивирането на самите служители за практическото й реализиране.
Държавната администрация е в стартов етап на рационално възприемане на съвременните подходи за постигане изискванията за по-голяма прозрачност, отчетност и ефективност в изпълнението на дейностите си и обслужването на гражданите. Държавната администрация все още развива разбиране що е това качество и в тази връзка изгражда т.нар. административен капацитет.
За ръководители и служители в държавната администрация е по-скоро трудно да приемат, че в много от случаите те всъщност не знаят кои характеристики на дейността са и не са заслужаващи повече от времето и вниманието им. В този аспект категорично е необходим холистичния подход за управление, а не само коректни регламенти и стандарти за работа с цел постигане на очакванията на обществото за качествени услуги.
Освен това институциите са поставени в ситуация, която провокира техните мениджъри да учат как да поддържат и адаптират организациите към променящата се среда и едновременно с това да постигат стабилитет на промените.

Преди да тичаме, трябва да се научим да ходим!...


Николай

[Yuri Alkalay]

Николай,

принципно съм съгласен с изказаното от теб мнение, с някои малки бележки:

- управлението на качеството е доста тясна функция и е част от понятията "управление чрез тотално качество" и "организационно съвършенство", които в голяма степен касаят качеството на управлението. В този смисъл не може да се говори за рационален и верен подход към административната реформа, ако тази дейност не е оглавена от тези, които се смятат за лидери в съответните звена на публичната администрация. Когато говорим за TQM или ОС, отговорността за стратегията и политиката за постигането им не може да бъде делегирана по-надолу, както обикновено става (по стар и погрешен навик) с въпросите на качеството.

Преминаването към TQM и ОС е свързано с радикална промяна на организационната култура и начина на мислене на хората. Задължителна предпоставка за това е на първо място да се реализира тази промяна всред лидерите и (политическите кабинети и висшия мениджмънт). За разлика от преобладаващата част от тази група в останалия свят, у нас засега не се наблюдават положителни симптоми за такава промяна. Това, в голяма степен, определя посоката и скоростта, с които протича административната реформа в България и не само тя.

Поздрав

Юрий

[Nikolay Getov]

Здравейте,

Съгласен съм с коментара и бележките - промяната в организационната култура, начина на мислене и подготвката на висшия мениджмънт са ключови, за да започнат да мислят не само за управление на качеството, а за TQM и Organisational Excellence.

Принципът, че "...отговорността за стратегията и политиката за постигането им не може да бъде делегирана по-надолу..." в нашата страна все още или не е ясен, или е въпрос на страх, или безразличие. На практика "акционерът" го няма, за да държи сметка на управителя, на управляващия...

Мисля, че с този и/или друг форум имат големи възможности за обмяна на опит, информация и създаване на мрежи между хора с общи професионални интереси, а и много други ползи! Ще се радвам да се запознаем лично.

Поздрави,

Николай